MCC Carbon Clock показва колко CO2 (въглероден диоксид) може да бъде изпуснато в атмосферата, за да се ограничи глобалното затопляне до максимум 1,5°C и 2°C.
Само с едно клик можете да сравните оценките за двете температурни цели и да видите колко време остава до достигане на поставената цел.
При калкулациите на въглеродния часовник, се използват данни от Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC). IPCC актуализира последно своята оценка за оставащия бюджет за въглерод през лятото на 2021 г., като представи първата част от своя Шести доклад за оценка.
Според доклада (и таблицата по-долу), при цел от 1,5 градуса по Целзий атмосферата може да абсорбира не повече от 400 гигатона (Gt) CO2. Годишните емисии на CO2 – от изгаряне на изкопаеми горива, промишлени процеси и промяна в земеползването – се оценяват на 42,2 Gt на година, което се равнява на 1337 тона в секунда. При постоянно ниво на емисиите се очаква бюджетът да бъде изразходван след по-малко от осем години.
Бюджетът за оставане под прага от 2°C, е 1150 Gt и ще бъде изчерпан за около 25 години. Бюджетите са изчислени по такъв начин, че е много вероятно да бъде постигната съответната температурна цел, тоест в две трети от разгледаните климатични сценарии.
Така часовникът тиктака, показвайки колко малко време е останало на вземащите политически решения да предприемат действия! Точно затова ни трябва навременна реакция за намаляване на въглеродния отпечатък!
През погледа на сайта можете да разберете времевата рамка на действие, необходима за дадена политическа цел: само с едно щракване горният ляв ъгъл ви отвежда до сценария за целта от 2°C, а горният десен – ъгъл на ръката до целта от 1,5°C. И в двата случая часовникът показва оставащия въглероден бюджет – и оставащото време. Въглеродният часовник на MCC отразява само оставащия бюджет за CO2; приносът на другите парникови газове към глобалното отопление е изваден, преди да се изчисли този оставащ въглероден бюджет.
Концепцията за въглеродния бюджет се основава на почти линейна връзка между кумулативните емисии и повишаването на температурата. Въпреки това, това не означава, че земята непременно ще бъде с 1,5⁰C по-топла в момента, когато оставащият въглероден бюджет за оставане под прага от 1,5⁰C е бил изразходван. Това се дължи, наред с другото, и на факта, че има забавяне във времето между концентрацията на емисиите в атмосферата и въздействието им върху температурата.
Докато въглеродният часовник изглежда е точно измерване на времето, оставащо за гарантиране на защитата на климата, остават много фактори на несигурност, като различни дефиниции на целта от 1,5°C, както и различни предположения относно чувствителността към климата, действително постигнатата степен на глобална затопляне и бъдещото развитие на други парникови газове.
Източник: https://www.mcc-berlin.net/en/research/co2-budget.html
